обръгвал

Речник на българския език

1. обръгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръгвал е производна форма на обръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обръгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обръгвал е производна форма на обръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обръгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обръгвал е производна форма на обръгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обръгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обръгвал е производна форма на обръгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).