обръгва

Речник на българския език

1. обръгва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обръгва е производна форма на обръгвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обръгва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обръгва е производна форма на обръгвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обръгва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обръгва е производна форма на обръгвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).