обрулил си

Речник на българския език

1. обрулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обрулил си е производна форма на обруля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обрулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обрулил си е производна форма на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).