обрулил е

Речник на българския език

1. обрулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обрулил е е производна форма на обруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обрулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обрулил е е производна форма на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).