обрулил е
1.
обрулил е —
мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обрулил е
е производна форма
на обруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обрулил е —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обрулил е
е производна форма
на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).