обрулило съм

Речник на българския език

1. обрулило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обрулило съм е производна форма на обруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обрулило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обрулило съм е производна форма на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).