обрулило си

Речник на българския език

1. обрулило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обрулило си е производна форма на обруля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обрулило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обрулило си е производна форма на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).