обрулило

Речник на българския език

1. обрулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обрулило е производна форма на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обрулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обрулило е производна форма на обруля (мин. деят. св. прич. ср. р.).