обрулила съм

Речник на българския език

1. обрулила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обрулила съм е производна форма на обруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрулила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обрулила съм е производна форма на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).