обрулила си

Речник на българския език

1. обрулила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обрулила си е производна форма на обруля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрулила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обрулила си е производна форма на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).