обрулила
1.
обрулила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
обрулила
е производна форма
на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
обрулила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
обрулила
е производна форма
на обруля (мин. деят. св. прич. ж. р.).