обрулила

Речник на българския език

1. обрулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрулила е производна форма на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обрулила е производна форма на обруля (мин. деят. св. прич. ж. р.).