обрулил

Речник на българския език

1. обрулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обрулил е производна форма на обруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обрулил — мин. деят. св. прич. м. р.

обрулил е производна форма на обруля (мин. деят. св. прич. м. р.).