обрули

Речник на българския език

1. обрули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обрули е производна форма на обруля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обрули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обрули е производна форма на обруля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обрули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обрули е производна форма на обруля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обрули — повелително наклонение, ед. ч.

обрули е производна форма на обруля (повелително наклонение, ед. ч.).