обрулеше

Речник на българския език

1. обрулеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обрулеше е производна форма на обруля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обрулеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обрулеше е производна форма на обруля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).