обрулело

Речник на българския език

1. обрулело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обрулело е производна форма на обруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обрулело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обрулело е производна форма на обруля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).