обрулели

Речник на българския език

1. обрулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обрулели е производна форма на обруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обрулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обрулели е производна форма на обруля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).