обрулела

Речник на българския език

1. обрулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрулела е производна форма на обруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обрулела е производна форма на обруля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).