обрулел

Речник на българския език

1. обрулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обрулел е производна форма на обруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обрулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обрулел е производна форма на обруля (мин. деят. несв. прич. м. р.).