обрулел
1.
обрулел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обрулел
е производна форма
на обруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обрулел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
обрулел
е производна форма
на обруля (мин. деят. несв. прич. м. р.).