обрулвали

Речник на българския език

1. обрулвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обрулвали е производна форма на обрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обрулвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обрулвали е производна форма на обрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обрулвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обрулвали е производна форма на обрулвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обрулвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обрулвали е производна форма на обрулвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).