обрулвала

Речник на българския език

1. обрулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрулвала е производна форма на обрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрулвала е производна форма на обрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обрулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обрулвала е производна форма на обрулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обрулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обрулвала е производна форма на обрулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).