обругал е

Речник на българския език

1. обругал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обругал е е производна форма на обругая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обругал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обругал е е производна форма на обругая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).