обругало е

Речник на българския език

1. обругало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обругало е е производна форма на обругая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обругало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обругало е е производна форма на обругая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).