обругали

Речник на българския език

1. обругали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обругали е производна форма на обругая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обругали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обругали е производна форма на обругая (мин. деят. св. прич. мн. ч.).