обругал
1.
обругал —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обругал
е производна форма
на обругая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обругал —
мин. деят. св. прич. м. р.
обругал
е производна форма
на обругая (мин. деят. св. прич. м. р.).