обругаело

Речник на българския език

1. обругаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обругаело е производна форма на обругая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обругаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обругаело е производна форма на обругая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).