обругаели

Речник на българския език

1. обругаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обругаели е производна форма на обругая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обругаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обругаели е производна форма на обругая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).