обруга

Речник на българския език

1. обруга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обруга е производна форма на обругая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обруга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обруга е производна форма на обругая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).