обронели

Речник на българския език

1. обронели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обронели е производна форма на оброня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обронели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обронели е производна форма на оброня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).