обронела

Речник на българския език

1. обронела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обронела е производна форма на оброня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обронела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обронела е производна форма на оброня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).