обронвала

Речник на българския език

1. обронвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обронвала е производна форма на обронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обронвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обронвала е производна форма на обронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обронвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обронвала е производна форма на обронвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обронвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обронвала е производна форма на обронвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).