обронвал

Речник на българския език

1. обронвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обронвал е производна форма на обронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обронвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обронвал е производна форма на обронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обронвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обронвал е производна форма на обронвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обронвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обронвал е производна форма на обронвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).