обримчвал съм

Речник на българския език

1. обримчвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обримчвал съм е производна форма на обримчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обримчвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обримчвал съм е производна форма на обримчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обримчвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обримчвал съм е производна форма на обримчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).