обримчвало

Речник на българския език

1. обримчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обримчвало е производна форма на обримчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обримчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обримчвало е производна форма на обримчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обримчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обримчвало е производна форма на обримчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обримчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обримчвало е производна форма на обримчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).