обримчвала

Речник на българския език

1. обримчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обримчвала е производна форма на обримчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обримчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обримчвала е производна форма на обримчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обримчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обримчвала е производна форма на обримчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обримчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обримчвала е производна форма на обримчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).