обримчвал

Речник на българския език

1. обримчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обримчвал е производна форма на обримчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обримчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обримчвал е производна форма на обримчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обримчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обримчвал е производна форма на обримчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обримчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обримчвал е производна форма на обримчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).