обримчва

Речник на българския език

1. обримчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обримчва е производна форма на обримчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обримчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обримчва е производна форма на обримчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обримчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обримчва е производна форма на обримчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).