обривахте

Речник на българския език

1. обривахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

обривахте е производна форма на обривам се (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. обривахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

обривахте е производна форма на обривам се (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).