обриваха

Речник на българския език

1. обриваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обриваха е производна форма на обривам се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обриваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обриваха е производна форма на обривам се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).