обривах

Речник на българския език

1. обривах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

обривах е производна форма на обривам се (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. обривах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

обривах е производна форма на обривам се (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).