обречете

Речник на българския език

1. обречете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

обречете е производна форма на обрека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. обречете — повелително наклонение, мн. ч.

обречете е производна форма на обрека (повелително наклонение, мн. ч.).