обреченият

Речник на българския език

1. обреченият — м. р. пълен член

обреченият е производна форма на обречен (м. р. пълен член).

2. обреченият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

обреченият е производна форма на обрека (мин. страд. прич. м. р. пълен член).