обречало

Речник на българския език

1. обречало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обречало е производна форма на обрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обречало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обречало е производна форма на обрека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).