обременял

Речник на българския език

1. обременял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обременял е производна форма на обременя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обременял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обременял е производна форма на обременя (мин. деят. несв. прич. м. р.).