обременявало

Речник на българския език

1. обременявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обременявало е производна форма на обременявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обременявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обременявало е производна форма на обременявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обременявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обременявало е производна форма на обременявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обременявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обременявало е производна форма на обременявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).