обременявала

Речник на българския език

1. обременявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обременявала е производна форма на обременявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обременявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обременявала е производна форма на обременявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обременявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обременявала е производна форма на обременявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обременявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обременявала е производна форма на обременявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).