обременели

Речник на българския език

1. обременели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обременели е производна форма на обременя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обременели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обременели е производна форма на обременя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).