обрастваха

Речник на българския език

1. обрастваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обрастваха е производна форма на обраствам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обрастваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обрастваха е производна форма на обраствам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).