обраствал съм

Речник на българския език

1. обраствал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обраствал съм е производна форма на обраствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обраствал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обраствал съм е производна форма на обраствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обраствал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обраствал съм е производна форма на обраствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).