обраствал си

Речник на българския език

1. обраствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обраствал си е производна форма на обраствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обраствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обраствал си е производна форма на обраствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обраствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обраствал си е производна форма на обраствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).