обраствал е

Речник на българския език

1. обраствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обраствал е е производна форма на обраствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обраствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обраствал е е производна форма на обраствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обраствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обраствал е е производна форма на обраствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).