обраствало

Речник на българския език

1. обраствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обраствало е производна форма на обраствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обраствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обраствало е производна форма на обраствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обраствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обраствало е производна форма на обраствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обраствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обраствало е производна форма на обраствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).